Аутопсия на дъревизма

dırevaОткакто бе оповестено създаването на партия ПОМАК, страната ни заприлича на истински зоопарк. От всички посоки долита кучешки лай, змийско съскане, прасешко грухтене. Професори, академици, археолози, журналисти, ченгета и всякакви други ментета лаеха, плюеха и нареждаха анатеми срещу смутителите на патриотичното им спокойствие. Целият този лай обаче бе някак си анемичен. Липсваше му злоба, агресия, острота. Липсваше стряскащият ефект, който можеше да постигне само нейното зловещо ръмжене. Но ето, че най-накрая и то се появи. И веднага се усети разликата. „Полетът на пчеларя“, така се наричаше етюдът от нейните кресливи звуци, който трябваше да постави пчеларя на мястото му, някъде в низините на авторитетите, за чието унижение телевизиите го показваха всеки ден.

И започна да реди заклинания с мъртвешкото злокобие на йезуитски монах, който праща на кладата поредната вещица. Или да обстрелва читателя с риторични въпроси досущ като в рекламен клип на WS телешоп: „Искаш да станеш известен? Да жужиш от телевизор на телевизор? Да изпълзиш от анклава на собственото си безличие и нищожност? Да придобиеш слава?…” След такава канонада няма начин читателят да не прояви любопитство как ще свърши приказката. Оттук Дърева скача директно в ниските октави, обяснявайки колко долен, неморален и посредствен трябва да си, за да пожънеш така жадуваната слава. Не питай старило, питай патило, са казали мъдрите хора. Очевидно авторката е преминала през всички тези степени, докато най-накрая и на нея славата и се е усмихнала, а сега някакъв пчелар се опитва да и я отнеме. Не го е срам!

И Дърева продължаваше да атакува пчеларя: „Ще те канят (опаковат, форматират) редом с люде авторитетни и просветени (за тяхно унижение и твое самооблъщение)…” Тази последната дума не я намерих в речника, но както и да е, по-важно е кои са авторитетните и просветени люде. Двама доносници, скрити зад академични звания, и един изобретател на несъществуващи градове, църкви и манастири. Последният дори похвали Дърева в едно телевизионно шоу за разобличителната статия срещу ПОМАК. Още не я бил чел, но статията е страхотна. Така е, ако авторитетите не си правят взаимно четки, няма кой да им ги направи. Каквито авторитетите, такава и държавата.

По-нататък Дърева хвърля читателя в един лабиринт, от който щяла да му се врътне главата. Започва същинското разнищване на генезиса на партия ПОМАК. Началото бе поставено в далечната 1992 г., когато под крилото на американските империалисти се създава първата помашка партия на Камен Буров, който отишъл на семинар в Америка и там го връхлита (мълниеносно!) идеята за „помашко малцинство”, която ще избуи в „помашки етнос” и „помашка нация”. Сещам се за един подобен случай преди близо два века, за който Дърева не може да не е чувала. Гръцкият търговец Василаки от Габрово отишъл по алъш вериш в Русия и там, като му дали да прочете една книжка, го връхлита (мълниеносно!) идеята за „българско малцинство“, което ще избуи в „български етнос“ и „българска нация“. Разлика – почти никаква, но за Дърева историята започва през 1992 г.

По-нататък авторката каца директно в 2004 г., когато е учредено Обединението за ислямско развитие и култура (ОИРК). Председател е Ариф Абдулах. В главата на Дърева обаче се върти фамилията на един от учредителите на партия ПОМАК, Алов. „Не беше ли и той Ариф, да, значи е същият“, – казва си авторката и поставя резервната фамилия в скоби. И така благодарение на Велислава Дърева Ариф Алов разбира, че е учил десет години в Йордания, а щом е бил в Йордания няма начин да не е познавал обкичения със зловеща слава Абу Мусаб ал-Заркауи. Та Йордания е едно 6-7 милионно село, в което всички се познават. Пък и щом се занимава с такава дейност, няма начин да не е терорист.

По-нататък в хрониката Дърева проследява една поредица от събития, с които разбулва тайните на световната антибългарска конспирация, която цели да раздроби страната ни на помашки, турски и македонски вилает под контрола на Анкара. Безпощадното перо на авторката прави на пух и прах всички знайни и незнайни участници в заговора. Не пропуска дори Бойко Борисов. Няма да задълбаваме във всички тези филипики, а ще отскочим направо в декември 2009 г., когато в Триград Ариф Абдуллах (Алов) (Тук Дърева трябваше да постави в скоби Абдулах, защото вярното е Алов), Кадри Уланов, Мехмед Дорсунски и Васил Войнов правят първи опит за учредяване на партия ПОМАК (Партия „Обединение за мир, автентичност и култура”). Странно защо, излагайки този факт, Дърева пропуска неговото продължение, а именно униженията, на които учредителите са подложени в окръжния следствен отдел в Смолян. Може би смята, че на враговете на отечеството така им се пада, а може би е разбрала, че прокуратурата в Смолян е прекратила досъдебното производство поради несъстоятелност на обвинението.

През 2011 г. – продължава Дърева, – в Стокхолм е основан „Помашки институт”. Сред учредителите има и българи мюсюлмани, живеещи в Швеция. Доколкото познавам учредителите, някой от тях не се самоопределя като българин мюсюлманин. Създадена е и Pomaknews agency. Редакционните принципи на агенцията са – отстояване на „независимата помашка идентичност” (независима от какво?)… пита Дърева и вероятно си представя учредителите като хора с бради и чалми, чиито глави мислят само как да хвърлят България в обятията на Турция. А можеше просто да пощрака няколко пъти с мишката и да разбере, че Помашкият институт в Стокхолм е създаден от турски помаци, леви емигранти, които са заклеймени в родината си като национални предатели. Ама някак си не върви да го прави при условие, че цял живот заклеймява нашенските хаджииванчопенчовци.

После стрелите на Дърева се насочват към някаква си г-жа Макдугъл, която си позволила да представи доклад пред Съвета по правата на човека на ООН, в който укорява България, задето „отрича съществуването на македонско малцинство и не признава помаците (които властите приемат за българоговорящи мюсюлмани) като отделно малцинство, твърдейки, че и двете групи всъщност са етнически българи…Подобна анатема Дърева произнася и за Томас Хамамберг, комисар по правата на човека при Съвета на Европа, който писал до Николай Младенов, че е разтревожен за „помашкото малцинство”. Какво безсрамие, как са могли да си го помислят, без да питат експерта по етническите въпроси Дърева. Тук ще добавя само, че в нормалните държави, когато има сигнал за дискриминация или нарушаване на права, се вземат мерки това да се прекрати, а не да се прикрие. И не се чака някой отвън да им направи забележка.

Стигаме до международната конференция в Смолян на 5 май 2012 г. „Помаците: версии за произход и съвременна идентичност”. Тук авторката се спира единствено на доклада на проф. Ахмед Гюншен, който съвсем не беше най-интересният. Особено набляга на финала, където турският учен цитира проф. Мария Тодорова: “Не е необходимо да се търси наследството на османците на Балканите. Балканите са си наследство на османците”. Атаките на врага обаче не спират: Скандалът не е заглъхнал и Харалан Александров ни съобщава радостната вест, че „Османската империя е била и наша империя”, че тя е „забележително мултикултурално постижение”… Много точни оценки цитира Дърева, но защо е тази ирония в думите и? Много просто, защото в главата и в този момент са нахлули картинките от учебника по история, където брадат турчин с чалма разсича с ятагана си българско пеленаче.

Примерът на Стокхолм е вдъхновяващ и в Смолян се ражда Европейски институт ПОМАК, продължава хрониката. „Събрахме се повече от 25 човека, всички водени от идеята да положим основите на едно ново, истинско гражданско обединение… След като пихме по кафенце, някои чай или водичка, решихме да се заемем със сериозната работа”. Така информационна агенция „Европомак” описва събитието, но премълчава, че от тия 25, дето пили кафенце, чайче и водичка, накрая останали 13…“, пише Дърева, като премълчава, че по това време информационна агенция „Европомак“ още не е създадена, така че няма как да отрази събитието. А това, че от 25 са останали 13, както, че на учредяването на инициативния комитет на партия ПОМАК от 100 поканени, дойдоха 55, си има своето обяснение и то се нарича страх. А Дърева в скоби би трябвало да зададе въпроса (от кого?).

Вместо това тя продължава да иронизира: С цялото си величие „институтът” се самообявява за „единствен законен представител на помаците в България”. Цели:„изучаване, съхраняване и публично представяне на помашката култура, история, език и съвременност… да защитава общността от дискриминация, да я представлява пред властите и да информира нашата общественост и европейските институции за положението на помаците в България”, защото „тенденцията към формиране на транснационална помашка общност е необратима”. „Транснационална помашка общност” означава транснационална ислямска общност, която прелива в мечтаната „ислямска нация”. Последното, разбира, се е част от ислямофобското въображение на Дърева, но… страх лозе пази.

Иронията ескалира: Основна рубрика в сайта на агенция „Европомак” е „Помакология”. Тук, може би, в качеството си на кръстник на тази наука трябваше да си посипя главата с пепел. Има и линк към NorRadio: „Слушайте всеки вторник от 18,00 до 20,00 часа по радио „Нор” „Помашки парле” (Помашка софра), предаване за помашка култура с водеща Дуйгу Доан”. От сайта на радио „Нор” научаваме, че това е интернет радиостанция, базирана в Истанбул. Ако наистина беше отворила сайта, Дърева щеше да разбере, че радиото е арменско и че излъчва културни програми на още двадесет малцинства в Турция. А ако беше проследила някое от предаванията на Дуйгу Доан, например за протестите Гези парк, можеше да научи и какво е журналистическа смелост, защото да се изправиш сам срещу една мощна полицейщина, не е като да плюеш въображаемите врагове на българщината, скрита в патриотичната тълпа.

След като повали няколко турски врагове, Дърева отново се насочи към европейските. Този път на мушката и застана Лука Волонте, председател на групата на ЕНП и докладчик за България, който препоръчва на българската държава да признае „помашко и македонско малцинство” и техните „малцинствени езици”. Само дето е пропуснал да поиска и „малцинствена писменост”! „Препоръката” на Волонте отпада. Може би тук трябваше Дърева да постави в скоби въпроса (защо ли?) Но няма за кога, защото враговете се множат и атакуват на талази.

Идва конференция за политическото участие на малцинствата през април 2013 г. в София. Докладчици: Сара Бъртън от Консултативния комитет към Рамковата конвенция за националните малцинствата (ККРКНМ) към СЕ и Ема Ланчнер от Центъра за изследвания за Югоизточна Европа към университета в Грац, Австрия. Ариф Алов държи реч за „непризнатото помашко малцинство”. (Какво стана със скобите, нали беше Абдулах?) Сара Бъртън отговаря, че България „има такъв проблем с две малцинства – помашкото и македонското”, и че представляваната от нея институция „ще продължава да оказва натиск” върху страната ни за неговото разрешаване. Тук Дърева отново пропуска ценна информация – г-жа Ема Ланчнер е представител на немското малцинство в италиански Тирол, което си има своя етническа партия, чието съществуване не предизвиква никакъв страх у етническото мнозинство, че може да се превърне в проводник на завоевателната политика на Четвъртия Райх.

Хрониката продължава с оценъчна визита на ЕКРН и на ККРКНМ в Кърджали през ноември. Сред оценителите е Сара Бъртън. Защо ли Дърева пропуска тук да спомене, че преди Кърджали Сара Бъртън беше на оценъчна визита в София, където изслуша представителите на Европейски институт „Помак”. Може би, защото в нощта преди срещата „неизвестен извършител” бе нарязал гумите на колата на Ефрем Моллов във Велинград, за да му попречи да присъства на събитието. Е, нямаше този късмет, групата закъсня само с десет минути и в крайна сметка бе изслушана, а резултатът от това изслушване се очаква в новия мониторингов доклад.

Хрониката свършва със създаването на партия ПОМАК. Етюдът има и втора част, където Дърева подлага на анализ книгата на Ефрем Моллов. Но думата ми е за хрониката. За лъжите в нея засегнатите вероятно ще си потърсят правата по съдебен път, защото патриотичната недосегаемост е чужда на европейските журналистически стандарти, към които нашите медии са длъжни да се придържат. Останалото в хрониката са констатации, в които липсват основни моменти от духовното пробуждане на помаците през последните две десетилетия. Иначе не разбрах трябва ли някой да се срамува или да се чувства виновен, защото от изложеното не се видя някой от споменатите да е извършил нещо срамно и компрометиращо. Трудно е да разгадаеш творческата дълбочина на Дърева.

За сведение на авторката повечето споменати организации и медии (поне за Помашкия институт в Стокхолм, Помакнюз и Европомак гарантирам) съществуват благодарение на доброволния и безвъзмезден труд, който полагат шепа ентусиасти, водени от идеалистични подбуди. Същото едва ли може да се каже за самата Дърева. Тайната на нейното изпълзяване от безличието е проста. Нарича се патриотичен слугинаж и се възнаграждава шедро. Няма значение какво пишеш, „важното е да омаскариш някого“, казваше навремето учителят на Дърева по независима журналистика. Важното е ти да си патриотът, а обектът на омаскаряване предателят. Важното е винаги да си с тълпата и да я насъскваш срещу враговете на отечеството. Аплодисментите са ти гарантирани. Както и бягството от реалните проблеми, които независимият журналист е призван да разнищва.

За тези които са забравили, ще напомня, че Дърева отдавна се е самообявила за официален говорител на Левски (не на отбора, а на историческата личност), и като такава се чувства овластена да анатемосва всеки набеден за Киряк Стефчов. По време на истерията срещу проекта Батак тя дори успя да надвика Божидар Димитров. Впоследствие се нахвърли и върху неподозиращия за нейното съществуване Джъстин Маккарти, един сериозен учен с достойна гражданска позиция, който вече три десетилетия е подложен на постоянни заплахи и провокации от гръцки и арменски националисти, затова че си е позволил да бутне пясъчните им кули.

А сега Дърева си намери нов враг в лицето на пчеларя, когото проклинаше с думите: „Спекулирай с к`вото ти падне! И главно – с българската история!” Няма как да не спекулира с тази история, защото самата тя е една голяма спекула, която се нуждае от тотално пренаписване. Защото е писана от същите онези „авторитети“, които Дърева горчиво оплаква, задето трябва да се изправят срещу пчеларя. Защото освен, че е лишена от научна стойност, тя е напълно изчерпана и откъм възпитателна способност. С такава история не се създават независими личности, а ограничени и безлични комплексари, които са способни единствено да плюят всеки трезво мислещ или инакомислещ, всеки, който бяга от строя или си позволява лукса да има собствено мнение. А Дърева е живото доказателство за вредата от такава история.

Георги Зеленгора


3 коментара към “Аутопсия на дъревизма

  1. Български емигрант от Тракия в USA казва:

    БРАВО – БРАВО – АПЛОДИСМЕНТИ ЗА ГЕОРГИ ЗЕЛЕНГОРА, КОЙТО ТАКА АНАЛИТИЧНО ПРАВИ НА ПУХ И ПРАХ – КОМУНЬГЯТА ДУРЕВА-МЪРСУЛЕВА, КОЯТО ЗНАЕ САМО ДА ПЛЮЕ И НИЩО СТОЙНОСТНО НЯМА НЕЙНИТЕ СТАТИИ, А САМО ЗЛЪЧ И ЗЛОБА СРЕЩУ ПОМАЦИТЕ.
    ЕЕЕЕ, ТИЯ КОМУНЯГИ НЕМАТ СПИРАНЕ, БРАТЧЕ, РЕДОМ С ДУПЛЕКСЕТО НА БКП-ТО, ВСЕ СТРАХЛИВИ КРАСТАВИ ПАЛЕТА ВИЯТ ДО НЕБЕТО ПО ПОМАШКИЯ ВЪПРОС.
    ЕЙ, ЗАРАД ТОВ АбЪЛГАРИЯ ЩЕ И СЕ ПРЕЦАКА МАЙКАТА ОТ ТАКИВА БКП-ПРОСИТУТУТКИ (БСП+ДПС+ГЕРБ).

  2. Amir казва:

    Харесвам статията на господин Зеленгора, той изразява похвална гражданска позиция чрез нея.

  3. Pomak ot Rodopite казва:

    Поздравления на г-н Зеленгора.
    Нужно е по-често да се прави „аутопсия“ на тази журналя като другарката Дърева и много други /уж дисиденти/, че се взимат за нещо много сериозно и повече, а всъщност са нищо, болни мозъци, проядени от предразсъдъци и мерзост, плюещи и сеещи омраза и злоба, подпомагащи агентурния апарат и върхушката в нейните окраски, цял живот живеели на хранилка и страхувайки се за това, че ще има всичко и възмездие. Дори и с косъм не могат да бъдат на висотата на Помаците и техните ценности. Ако пък Дърева имаше и морал и акъл колкото една пчелна клетка, то тогава може да говори за Пчеларя, но по-добре за замълчи…, за да не лиже изплютото накрая..

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *


*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>